От много време усещам потребност от такова място.
Може би не е случайно, че идеята изкристализира точно в деня на любовта.
Непоносима е самотата в този ден.

Понякога е нужно много малко за да се променят нещата към добро – просто да повярваш, че е възможно.
Щастието е достижимо. То се нарича хармония. Спомняйки си да обичаме всичко и всички, без да искаме ще заживеем в хармония.
Защо в днешните времена е толкова трудно да бъде щастлив човек. Причини много.
Една от тях е че не вярва в щастието. Живота му е изпълнен с проблеми, радостите са малко. Комуникациите показват другите хора … и те нещастни.
Това води до една всеобща безнадежност.
Човек може да се завърне.
Ако се запита, ще намери отговора.
Да използваме Интернет, като част от световните комуникации вместо негативното, съзидателното.
Ето, аз бях в ада и се завърнах. Питах се „Защо? „, толкова хора се въртят в омагьосания му кръг и не могат да излязат….Защо аз успях?
И осъзнах…Беше ми даден шанс за да покажа на другите, че има измъкване.
Щом аз успях, всеки може.
Това е лъч Надежда… ще ви дам от моята Вяра… и с много Любов, всеки пожелал ще се завърне

Когато “ видях “ Академията на Любовта, бях поразена от яснотата в която виждах подробностите. Когато нещо невидимо го виждаш ясно, то е защото то вече съществува и приближаваш към него.
Видях два входа. Сранно нали?
Единия за жените другия за мъжете
Единия за традиционалистите другия за новаторите
Единия за …….. другия за …………………..

Как? Защо деление?
Не това не е деление, само привидно прилича на разделение.
Тези две врати символизират човешките възприятия.
Не мога на всички да кажа едно и също нещо и те да ме разберат.
Трябва да намеря подходящи думи за всеки.
А изхода е само един.
През него свободни и щастливи мъже и жени ще потеглят по своя път, някои заедно.
Да, това е място за запознаване. Запознаване с един стар познат. Със себе си.
Докато не опознае човек себе си, с когото и друг да се запознае….няма да намери това, което търси.

Повярвайте….
…И ще се сбъдне!
Ерато